“Г-н Смръдльо смърдеше. Също така вонеше. Не знам дали има дума “зловонстваше”, но ако има – значи той и зловонстваше.”
За пореден път сравняват Дейвид Уолямс с Роалд Дал – и неслучайно. Г-н Смръдльо е една от най-хубавите детски романи, които сме чели напоследък. Въпреки заглавието си, Г-н Смръдльо съвсем не е е безсюжетна детска история, написана само за да забавлява.
Написана увлекателно и невероятно забавно, книгата г-н Смръдльо привлича още след първата страница всички малки и пораснали деца. Тя започва наистина забавно и те кара да се смееш с глас, а краят е един от най-трогателните и докосващите финали на детски романи.
Клоуи е 12-годишно момиче, което живее с майка си, баща и сестра си. На пръв поглед историята е доста типична, докато Клоуи не се запознава с г-н Смръдльо – скитник, който прекарва дните си на пейка в парка с неговото кученце. Клоуи го вижда всеки ден на път за училище и е убедена, че той крие тайна история. Един ден, тя събира смелост да заговори странния господин и така започва неочаквано приятелство между тях.
Историята на Клоуи и г-н Смръдльо е прекрасен пример как можеш да откриеш приятелства на най-неочакваните места. Миришещият господин търпеливо изслушва Клоуи, докато тя му разказва за проблемите в училище и вкъщи. А те съвсем не са малко – майката на Клоуи, госпожа Крам (произнася се Крууум!) е властна жена с амбиции да влезе в парламента. Анабел е по-малката сестра на Клоуи – пълно копие на майка си. Винаги перфектна във всичко с нетърпение чака да изпорти Клоуи на майка си, само за да спечели нейното одобрение. Татко й, бивш рокер, е единственият, който разбира Клоуи, защото и той е точно толкова нещастен.
В училище нещата не стоят по-добре. Тя е свита и срамежлива, справя се зле по математика и обожава да пише разкази и истории – не попада съвсем в профила на “готините” деца, нали? И именно заради това става обект на постоянен тормоз и нападки от тях.
И така един ден, щастлива от запознанството с г-н Смръдльо тя решава да го приюти в къщата на нищо неподозиращите семейство Крам. Той обаче, не умее да пази тишина, появява се точно когато не трябва – например по време на интервю на г-жа Крам с журналист от престижна медия и обърква тотално живота на семейство Крам. С големи усилия и смелост, г-н Смръдльо и Клоуи успяват да се измъкнат от всички каши. Накрая се оказва, че дума “зловоние” има, но тя се отнася много повече за миризливата страна на онези самозабравили се и жадни за власт.
Историята на Клоуи и г-н Смръдльо е точно толкова невероятно смешна, колкото трогателна и поучителна. Дейвид Уолямс простичко ни разказва една иначе сложна история за добро и лошо, предразсъдъци, смисълът на семейството и възможността за преобръщащи живота приятелства, криещите се на най-неочакваните места. И всичко това през погледа на едно дете.
Ако търсиш наистина смешна и точно толкова стойностна детска книга г-н Смръдльо е точно за теб!
